Сървърна виртуализация | IMG IT Академия Пловдив | ИТ Курсове в Пловдив

Сървърна виртуализация (виртуализация на сървърите) е маскирането на ресурсите на сървъра, включително броя на отделните физически сървъри и операционни системи, от потребители на сървъра. 

sarvarna-virtualizacia-2

Администраторът на сървъра използва софтуерно приложение, за да  раздели един физически сървър на няколко изолирани виртуални среди. Виртуалните среди понякога се наричат ​​виртуални частни сървъри, но те са също така известни като гости или емулации.

Има три популярни подходa за виртуализация на сървъри: на виртуална машина модел, модел на паравиртуална машина и виртуализацията на операционна система (на OS) слой.

sarvarna-virtualizcia-1

Виртуалните машини са базирани на парадигмата на домакин / гост. Всеки гост работи на виртуалнa имитация на хардуерен слой. Този подход позволява на операционната система гост да работи без модификации. Той също така позволява на администратора да създаде гости, които използват различни операционни системи. Гостът не знае за операционната система на хоста, защото той не е наясно, че тя не се показва на реален хардуер. Той обаче изисква реални изчислителни ресурси от домакина – така той използва хипервайзор да координира инструкции на процесора. Хипервайзора се нарича виртуална машина монитор (VMM). VMware и Microsoft Virtual Server и двете използват виртуален модел на машината.

(PVM) Моделът на паравиртуална машина също се основава на парадигмата на домакин / гост.  В модела на паравиртуална машина обаче действително VMM променя кода на операционната система за гости. Тази модификация се нарича пренасяне. Подобно на виртуални машини, паравиртуални машини са в състояние да работят с няколко операционни системи. Xen и UML и двете използват паравиртуал модела на машината.

Виртуализацията на ниво операционна система работи малко по-различно. Тя не се основава на парадигмата на домакин / гост. Гостите трябва да използват една и съща операционна система като домакин, въпреки че се допускат различни разпределения на една и съща система. Тази разпределена архитектура премахва системни повиквания между слоевете, което намалява натоварването на процесора.Това също изисква всеки дял да остава строго изолиран от съседите си, така че повреда или нарушения в сигурността в един дял не е в състояние да засегне някоя от другите дялове.  Virtuozzo и Solaris зони и двете използват виртуализация OS ниво.

Сървърна виртуализация може да се разглежда като част от общата тенденция на виртуализация в корпоративните ИТ, която включва виртуализация, виртуализация на мрежа и управление на работното натоварване. Тази тенденция е един от компонентите в развитието на автономни компютри в която среда сървъра ще бъде в състояние да се управлява въз основа на възприеманата активност. Виртуализация на сървъри може да се използва за премахване на сървърното натоварване, за да направи по-ефективно използване на ресурсите на сървъра и да се централизира администрирането на сървъра.

Автор: Кирил Кирилов – водещ лектор на крс “Системен администратор

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *